сряда, 13 февруари 2008 г.

Невена Цонева - Цветята в мойта поща

Невена Цонева - Цветята в мойта поща

Когато всеки пат ти си тръгваш и разбираш, че
е грешка.
Но гордостта ти страшно крещи.
Център на света знам, че искаш да си ти и си
обиден, от нещо дребно според мен.

Няма как да стане.
Няма как да стане
да не си с мен. Можеш ли без мен?
Няма как да стане.
Аз съм твойта драма.
Ти оставаш с мен. Неизбежно е.

А-а? Ти ли беше този, който вчера тръгна
и после звънна, звънна, в телефона ми мълча?
А-а? Те ли беше този, който после пусна
цветята в мойта поща?
И май ме искаш още?

Разбирам, че съм малко по принцип леко хладна, но
към тебе съм друга аз, не е ли така?
Разбираш ли, че малко по принцип прекаляваш
извънредно?
А искаш с мен, нали така?

Няма как да стане.
Светиш на екрана
с текст полу-ранен и в този ден.
Няма как да стане.
Твоята програма
ще съдържа мен. Неизбежно е...

А-а? Ти ли беше този, който вчера тръгна
и после звънна, звънна, в телефона ми мълча?
А-а? Те ли беше този, който после пусна
цветята в мойта поща?
И май ме искаш още?

Не си мисли,
че можеш ти да се лишиш
от моя поглед...
Там обядваш, там вечеряш ти.
За теб съм полет.
За теб съм драма.
За теб съм всичко.

А-а? Ти ли беше този, който вчера тръгна
и после звънна, звънна, в телефона ми мълча?
А-а? Те ли беше този, който после пусна
цветята в мойта поща?
И май ме искаш още?

Няма коментари: