Невена и Теодор - Всеки път обиквам те

Невена и Теодор - Всеки път обиквам те

Не знам защо ли...влюбих се в теб...обичам те...
защо ли обичам?

И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.

Невена:
Осъзнавам, че не съм била
По - истинска, мисля никога,
Но в теб открих
моята съдба.

Теодор:
Мисля тъмно беше покрай мен
Отчаян ден, от мрака съкратен.
Спомням си влюбен бях,
в грешка съм бил разбрах.

Всеки път признавам си, че обиквам те.
Повече, но спри.
Когато си далеч, нямам сили да вървя напред.
Но до днес ( Невена )
Бях добре с това дори, но не мога - спри.
Усмивката ми пак боли.
Сънувам те до мен и знам че пак ще се
завърна сам. ( Теодор )
От рая.

И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.

Теодор:
Не отричам, че обичам те.
Много повече от "Обичам те".
Времето с теб
осмисля моя ден.

Невена:
Но признавам, че не съм била
по - обичана и отричана.
Не и до сега.
Но забранено е това.


И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.