Невена и Теодор - Всеки път обиквам те
Не знам защо ли...влюбих се в теб...обичам те...
защо ли обичам?
И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.
Невена:
Осъзнавам, че не съм била
По - истинска, мисля никога,
Но в теб открих
моята съдба.
Теодор:
Мисля тъмно беше покрай мен
Отчаян ден, от мрака съкратен.
Спомням си влюбен бях,
в грешка съм бил разбрах.
Всеки път признавам си, че обиквам те.
Повече, но спри.
Когато си далеч, нямам сили да вървя напред.
Но до днес ( Невена )
Бях добре с това дори, но не мога - спри.
Усмивката ми пак боли.
Сънувам те до мен и знам че пак ще се
завърна сам. ( Теодор )
От рая.
И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.
Теодор:
Не отричам, че обичам те.
Много повече от "Обичам те".
Времето с теб
осмисля моя ден.
Невена:
Но признавам, че не съм била
по - обичана и отричана.
Не и до сега.
Но забранено е това.
И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени с теб сами.
Откраднат момент в съня ми си.
Откраднат момент сме аз и ти.
Влезе без жал в живота ми.
В лъжите ми.
сряда, 13 февруари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар